Пренасявам те виртуално до Капана в Пловдив на ул. „Георги Бенковски“. Или както съм я запомнила: успоредна на улицата, на която се намира „Котка и мишка“. Там, на №19, се намира едно от най-отдавнашните места в града, което предлага авторски и ръчно правени продукти и организира различни творчески работилници и ателиета. Това е „Ръкоделницата“. И е там още преди Капана да стане толкова готино място.
„Ръкоделницата“ е семеен магазин-ателие на Яна, майка й Диана и съпруга й Нако. Яна твори с текстил, Диана се занимава с мокро плъстене, а Нако с иглонабиване. Тримата предлагат собствените си творения на място, както и са приютили много чудесни произведения на най-актуалните български автори.
Не един път съм ти показвала кадри от моите посещения в Капана и „Ръкоделницата“ и общо взето почти не съм изпускала да надникна какво ново има, когато се е случвало да съм в този любим на много от нас град.
Завинаги ще свързвам „Ръкоделницата“ с двете удобни кресла и голямата дървена маса пред тях. Все едно влизаш в нечий дом. Но от онези с многото красиви неща за разглеждане.
Представям ти „Разговор за любимо място“ – рубрика в блога, вдъхновена от извънредното положение, което затвори всички наши любими локации. С повече разговор и комуникация, целя да насочим вниманието към ателиета и хендмейд магазини, които правят града ни толкова по-интересен и красив. В момента почти всички такива места имат нужда от теб, като клиент, за да продължат работата си и да оцелеят.
Яна Цветкашка, един от собствениците, ми разказва какво се случва с „Ръкоделницата“ в Пловдив след 2 месеца извънредно положение. Както за всяко друго арт място, това също е много труден период за тях. За да продължат дейността си, сега имат нужда от подкрепата на своите верни клиенти.
Здравей, първо искам да те попитам как се чувстваш днес след 2 месеца извънредно положение?
Яна: Привет! След два месеца извънредно положение сме със смесени чувства – объркани, разконцентрирани и притеснени. Не, че сме спирали с грижите си за „Ръкоделницата“, но след такава пауза се чудиш откъде по-напред да я подхванеш.
Откакто работи „Ръкоделницата“, най-дългият срок, за който е била затворена е 3 дни. Обикновено това са дните около Коледа или Нова година. Крайно необичайно ни е да не работим. При това два месеца.
Да се върнем малко назад: кажи ни от колко време съществува „Ръкоделницата“ и как се реши да се впуснеш в това приключение?
Яна: Отворихме „Ръкоделницата“ преди осем години. В началото стартирахме с идеята просто да споделим работата си, като семейно пространство.
Аз се занимавам с текстил, а семейството ми с вълна – Диана с мокро плъстене, а Нако – с иглонабиване. Започнахме на шега и плахо. Много ни се искаше да създадем място, на което можем да представим не само нашата работа, а и тази на приятели. Винаги сме търсели домашния уют и преследвахме идеята „Ръкоделницата“ да създава такъв.
Искахме да е не просто магазин за авторска приложна работа. Искахме да е пространство за срещи с хора, които харесват приложните изкуства. Затова организирахме доста често ателиета с различна насоченост, както и години наред се събирахме веднъж месечно в импровизиран „литературен клуб“, за да споделяме книги помежду си.
Освен това „Ръкоделницата“ до скоро беше и моето ателие. Голяма част от текстилните подвързии за книги и образи се появяваха в Капана.
Още преди да се роди съвсем категорично идеята за „Ръкоделницата“, участвахме в няколко Hand made day фестивали. Мисля, че „заразата“ дойде от там. Да видиш с очите си хората, които харесват работата ти, както и да можеш да обмениш с тях идеи и истории е повече от прекрасна емоция. А какво по-хубаво от това да превърнеш този тип емоция в ежедневие?
Така започнахме. Авторите и работата им с годините се увеличаваха. Оказахме се обградени от доста талантливи приятели, чиито идеи трябваше да бъдат споделени с повече хора. Така приемахме работата си. Така я приемаме и сега.
Колко време беше затворена „Ръкоделницата“ по време на извънредното положение и как осъществяваше връзка с клиентите си?
Яна: „Ръкоделницата“ беше затворена през цялото време на карантината. Както казах, това е най-дългият период за тези осем години. Поддържахме връзка с клиентите си единствено онлайн, но категорично не е същото усещане, като да можеш да посрещнеш някого очи в очи.
Обърна ли се по-активно към социалните мрежи? Ако „да“ – как и помогнаха ли те?
Яна: По-скоро не. И то не, защото не ни се искаше, а защото за нас периодът на пандемия все пак донесе и положителни емоции. В екипа ни се появи бебе, което буквално изяждаше цялото ни време, но вече влизаме във форма и времето за снимки и социални мрежи се увеличава.
Кое беше най-трудното за теб през тези 2 месеца?
Яна: Най-трудно беше, че нямаме директна връзка с клиентите ни, че не сме всеки ден в Капана. Не се срещаме с приятели, голяма част от тях са и наши автори, и не обменяме толкова често идеи.
Липсваше ни емоцията да сме на място всеки ден, защото за нас публиката на „Ръкоделницата“ е повече от клиенти. В годините сме създали трайни познанства с някои от тях, приятелства с други. Радваме се на техните щастливи поводи в годините – участваме в сватбите, годишнините им, запознаваме се и с новите членове на семействата им. Тази връзка най-много ни липсва. Както и погледите, усмивките, историите им, които ни дават най-много сили и увереност.
Как оценяваш броя посетители, след като отворихте? И какво купуват хората сега?
Яна: В момента работим експериментално с половината си капацитет – по четири часа дневно. Публиката ни се завръща и ни подкрепя отново, разбира се, доста по-скромно и плахо от преди.
Все пак си даваме сметка, че приложното изкуство е от последна необходимост, но се радваме, че хората все още се интересуват от работата ни. Сега при нас клиентите купуват нещата, които и преди пандемията са ги интересували. Просто публиката доста е намаляла. Доста.
Вероятно хората, също като нас, все още не са се завърнали напълно към предишния си начин на живот или не са се адаптирали напълно към новия.
Как може да оцелее едно магазинче или ателие за авторски стоки от тук нататък? Какви ще са основните предизвикателства?
Яна: Ако досега беше трудно, то от тук нататък вероятно ще е още по-трудно.
На първо време няма да можем да организираме ателиета, за да избягваме струпването на повече хора. Или поне това няма да става по начина, по който преди ги правехме. Обмисляме идеята за индивидуални ателиета. По-трудно ще бъде и организирането на каквито и да е събития. Като изложбите, които до сега представяхме периодично, четенията, както и всички останали събития, които предполагат събиране на повече хора. Въпреки всичко продължаваме да търсим варианти.
Разбира се, най-голямото предизвикателство ще бъде да върнем публиката си в предишния капацитет. Защото без нея не само губим стимул за работата ни, а и смисъл. Няма как да издържим да поддържаме физически и финансово „Ръкоделницата“ в този ѝ вид.
Давам ти трибуната на Фабриката: сподели нещо на всички любители, както и творци, на авторски стоки, които четат.
Яна: Мили хора, продължавайте да подкрепяте авторите! Интересувайте се от работата им. Сигурни сме, че и тази криза ще отмине, но ако покрай вас има нещо красиво и усещате нечия идея и енергия, то преходът към „нормалния“ ни живот ще бъде далеч по-лесен.
Благодарим ви, че сте с нас през всичките тези години! Искрено се надяваме и за напред да продължим заедно! Отвори ли ви се път към Капана – знаете къде да ни откриете. А ако ли не – измислете си причина да наминете! Чакаме ви!
Можеш да подкрепиш Яна и семейството й да запазят „Ръкоделницата“:
- като дадеш един лайк в социалните мрежи: Facebook и Instagram
- и най-вече, като посетиш семейния магазин в Пловдив на ул. „Георги Бенковски“ №19.
Фабриката
в подкрепа на малкия творчески бизнес
