#ТворческиНаходки: април 2018

Отбелязвам началото на май месец с кратък списък на най-вълнуващите творчески находки от последните 30 дни.
Да видим дали вече знаехте за:

♦ Кашу/Cashew bags: съвсем случайно ги открих в Instagram или по-скоро те откриха мен. Чантите са платнени, много шарени и изглежда, че побират всичко, което едно момиче може да помъкне. Това, което ми направи най-силно впечатление обаче е, че са направени от изцяло рециклирани платове. Грижата към природата и преизползването на материали и ресурси ми е любима тема, затова се радвам, че попаднах на това откритие.

♦ KindyCandles: разбрах за тях покрай колаборацията на Поли от Pollyline Studio (можете да я видите тук). Голям почитател съм на свещите.  Знаете колко популярни са изкушаващо „вкусните“ свещи във форма на кексче, нали? А знаете ли, че има и свещи във форма на френски макарони и дори във формата на цели торти? За съжаление, още не съм ги виждала на живо, но след като ги открих ги следя редовно онлайн.

♦ Колаборацията на Pesh Art с други родни творци: Pesh Art е бранд за ръчно изработени обувки и аксесоари, познат ни най-вече с ярко цветните и винаги открояващи се обувки, които няма как да пропуснете в (градската) навалица. Напоследък са ми изключително интересни за следене, тъй като правят колаборации с различни творци, които преобразяват модела им Ines. Бижутата с необработени кристали на Asia Petrova Jewelry, шоколадовите барчета, бисквититее с глазура и други сладости на Mirror, Mirror, вечно цъвтящите цветя на Forget-Me-Not — всеки един от авторите добавя своя познат почерк, за създаването на истински автентичен модел обувки.

И още нещо: пловдивчани ще имат възможност да разгледат (и то няколко пъти) ателието и първи да видят най-новите Pesh модели. Обявени са няколко дати на отворени врати, вижте ги ТУК.

♦ Almost a brand: приключенски зов за дизайн на тениски: Кой не знае за тениската с The Big Мечо или белите котаци за черни дни? Благодарение на Almost a brand носим тениски със страхотни авторски принтове на талантливи местни илюстратори и дизайнери, а част от приходите обикновено отиват за подкрепа на кауза. Наскоро Almost a brand обявиха новия си Приключенски зов за дизайн тениски. Ако имате идеи как по готин начин да изобразите графично що е то приключение, включвайте се до 5 май и направете гардеробите ни още по-атрактивни. А аз стискам палци да има повече черни и crop top модели! 😀

Фабриката

 

Advertisements

Колко е важно да НЕ си първи :)

Не обичам да пиша негативни публикации.
Понякога обаче е нужно да си кажем нещата в очите, да се надсмеем над себе си, да вложим ирония, за да осъзнаем какво се случва и колко (може да) е нелепо.

Следващите изречения са вдъхновени от вече над 2-годишните ми (близки) отношения с българските творци и творческия живот у нас.
Много се надявам, че макар и малко дръзки, те ще ви разсмеят, замислят..и променят, може би.

Защото често забравяме какво трябва да е посланието на ръчно правеното:

  • да показва нашата лична идея и светоглед
  • да е локално и екологично производство
  • да се различава от масовата продукция
  • да е в малки количества, но с безкомпромисно качество (за съжаление мога да дам доста примери за точно обратното)
  • и НАЙ-ВАЖНОТО: да има разпознаваемия отпечатък и заряд на а в т о р а.

И нищо друго няма значение.

Не е важно да си пръв

Какво искат творците?

Творците най-много от всичко искат да са първи. 
Първи, преди всички (да видят нещо онлайн от чуждестранен сайт) да изпълнят някоя техника, интересна хрумка, модел, съчетание на цветове. Първи да използват конкретна щампа плат или някоя кукичка и халка.

Щом те са първи, никой няма абсолютно никакво право да твори в същата техника или да използва същите материали.
Това си е запазена територия, маркиране на клиенти. И е задължително всички да знаят това, независимо, че въпросните имат страница с 500 фена и пускат по 1 пост, когато се сетят или могат.

Но какво се случва, ако някой се осмели да направи копие на чуждото творчество?
Тук има 2 варианта.
Първо, чистото плагиатство, когато някой копира изцяло даден модел. За това няма да говорим сега.
(Признавам, че понякога има наистина грозни кражби, но вярвам, че с времето и със знанията, които трупаме, ще ги сведем до минимум.)

И вариант втори  – някой, който е решил да експериментира и да се запознае с нова техника или материал и вземе, че се справи по-добре дори от “първия”.

Тук настъпва голяма творческа драма.
Започват се обиди, нападения, някои пишат и до Фабриката, как иначе. Как може еди кой си да прави бижута от тел, когато АЗ бях първи. Как може да използва тази техника, когато 4 месеца по-рано съм качил снимка на моята страница, означава, че аз съм първи..

Пропускаме факта, че когато си първи е редно това да достигне до максимален брой хора и те да да имат идея, че явно ти си първи. Не стане ли така, някъде не се справяш. (предлагам консултации и съвети за успешно присъствие онлайн 😉 )

Родните творци не искат да си имат работа с КОНКУРЕНЦИЯТА.
Пиша я с главни букви, защото вярвам, че това е едно от най-хубавите неща на нашето време. Това е мотивация, движеща сила, която те кара да мислиш повече, да правиш повече експерименти и да раждаш повече нови идеи.
Това е стимул да се отличиш, да работиш повече и може би наистина да достигнеш до нещо ПЪРВИ.

Ако конкуренцията те плаши или не я приемаш за нещо важно,  може би  не си човек на успехите и покоряването на върхове. А може и просто да те е страх. Че няма да се справиш например, че не ти е по силите, защото не си толкова добър, колкото ти се иска.

Ако има 10 човека, които правят диадеми с панделки, трябва да помислиш как точно ТИ да се откроиш. Какво да промениш, кое да направиш различно, как да разкажеш своята история на творец, какво ще получават твоите клиенти като допълнителна стойност?
И отговорите на горните въпроси са най-хубавата част от това да имаш творчески бизнес. Никой не е казал, че трябва да е лесно.

Опознай конкуренцията

Във всеки един момент някой копира нещо, но понякога от крадените идеи се получават страхотни нови продукти.

Фабриката също имаше конкуренция, също беше депресирана и нададе вой до небесата. Но като помислих, разбрах, че това е златна възможност. Само аз притежавам идеите си, само аз знам какво точно искам, само аз мога да ги изпълня по МОЯ НАЧИН.

Скъпи творци, не се борете да сте първи, защото понякога е безсмислено трудно и най-вече ненужно.
Борете се да сте тези, които с упоритост и много работа, остават в съзнанието на хората.
Борете се вашата история и светоглед да печели фенове, приятели, клиенти.
Борете се да сте тези, за които се сещаме първо и които препоръчваме на останалите.
Тези, при които се връщат, за да купят и за себе си и за приятели.
Тези, които не са просто един продукт в хубава опаковка, а са хора – с емоции, с истории, с мечти.

Изкуството, във всичките му форми, не е просто покупко-продажба. То е заемане на идеи, мисли, чувства, емоции, мечти. То е отдаване, разказване, споделяне, представяне.

Не ме интересува, че притежавам колиета и обеци, които някой в чужбина също прави и най-вероятно са на по-приемливи цени.
Интересува ме, че са български, че са правени от усмихнат човек с идеи. Човек, чиято история и работа познавам. Интересуваме, нещата, които нося да не са част от масова конфекция или източен внос.

Интересуваме историята и посланието. Това, че знам името на автора и мога да дам кординатите му на познати.
Интересува ме това, че когато нося авторска дреха и съм сред хора, говоря за българските творци, за базарите, за галериите и магазините.. и предизвиквам интерес.

С всичко това искам да ви кажа следното: не е важно да си първи, важно е докъде ще стигнеш и какво ще оставиш след себе си.
Клиширано, но абсолютно вярно.

🙂

Фабриката